Intervu 168h

ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ ПОД ПРИКРИТИЕ ?

Интервю с kдп Никифор Герчев, MNI изп. директор на БУЛСАР

 

Закон за управление при кризи (ЗУК) и Закон за защита при бедствия (ЗЗБ).

 

1.      Какво налага промяната на досегашния закон и създаването и на втори подобен?

Няма съмнение, че е необходимо непрекъснато да се усъвършенства правната база на системата за обществена безопасност, за предпазване от негативното влияние на непреодолимите природни сили, и човешкия фактор (във всички негови аспекти), действащи върху хората, природната среда, материалните и културни ценности на страната. В съществуващия български ЗУК промяната бе абсолютно необходима, но тя трябваше да бъде извършена по същество. Промяна на сгрешените в предните варианти стратегия, мисия, цели, задачи и матрица. Такива които да изправят философията на закона за оказване помощ и спасяване на хора, съхраняване на природната среда, имуществото и културното наследство на страната. В този смисъл, БУЛСАР (доброволческото морско сдружение) апелира на две конференции: “Първа международна черноморска доброволческа конференция за хуманитарно спасяване”-Варна 19-21 юли 2005 г., и на  «Първа научно-практическа конференция по управление в извънредни ситуации и защита на населението» (София, БАН, 10 ноем. 2005).* Докладите съдържаха сериозна критика към този закон и по специално за използване на доброволци в сферата на морското спасяване. Нещо повече, юлската конференция във Варна, събрала световния елит в тази област, завърши с «Меморандум», в който на основание поетите международни задължения на България, прикани държавните институции да включат БУЛСАР в националния план. Имаше и други препоръки към частни организации-мобилните оператори, които те посрещнаха добронамерено и ги изпълниха. От страна на държавната власт и до сега не се е променило нищо в желаната посока. Свидетели сме, че без публично обществено обсъждане, се предлагат поправки в стар стил и дори се пръкна втори дублиращ закон.

Шумно рекламираните предложения от  новото ръководство на “Гражданска защита” (НСГЗ), за използването на “доброволци”, на практика са опити за сформиране на “наемници с временни договори”, а фактически те реално стават “наемници маскирани като доброволци”. Доброволец е човек който доброволно, без възнаграждение, по свое желание, изпълнява някаква дейност. Такива са познатите от миналото “милосердни сестри”, доброволците от червено-кръстните сдружения, морските доброволци и други в различни родове аварийно-спасителни дейности. Те не получават заплати, не са на трудови договори, структурите им не са създавани със заповеди, а с устави и се сдружават за общественно полезна дейност. Предложенията на МДПБА (министерство на държавната политика при бедствия и аварии), цитирам: “кметовете да сключват договори с доброволците, създавайки екипи по решение на общинските съвети” е демонстрация на неразбиране, арогантност и е обидно за високо хуманните идеали на добровоческите сдружения. Има и друг вид доброволци, но само по време на война, тогава те поставят в опасност живота си в името на Отечеството, без да се изисква това от тях. Доброволни организации в обществен интерес у нас се създават по инициатива на гражданите по специален закон и правилник за приложението. Нарушаването на тези основополагащи принципи е противозаконно и неморално. Всъщност това, че една държавна структура създава “наемници под прикритие” си е неин проблем, но да ползва атрибути, които засягат една социална, хуманна група като “доброволците”, никак не е безобидно. БУЛСАР като такава структура получава безвъзмездно дарения от частни структури като МобилТел, Глобул, Вива Тел, Тетра, ЕЛС-Варна и други. От какъв зор например частни структури и единични дарители у нас и от чужбина ще продължават да подпомагат хуманитарната дейност на БЧК и другите граждански доброволчески движения, когато държавата ги превръща в прекрити свои структури? 

 

2. Какво следва от всичко това?

В публичното пространство през последната седмица се появиха материали които недвусмислено показват, че ще се натоварят кметовете на 265-те общини  у нас със задължението да сключат договори с “доброволци(наемници)”. Към тях обаче ще трябват да се прекрепят и щатни служители така, че към съществуващите 14 екипа на НСГЗ, под предлог на нов подход, постепенно ще се създаде армия от няколко хиляди щатни бройки. Дори да са наемници, за да бъдат подготвени, обучени и натренирвани системно, им са необходими не по малко от два-три месеца в годината, което ще доведе до сериозен морален конфликт между тях и работодателите им. За “морските си наемници”, вносителите дори не са се сетили, че е необходим регионален а не общински подход. Това не им пречи да предложат в закона, дори вида на нагръдните си знаци. Кой от каквото разбира, това прави!

Не допустимо е държавни институции да имат такова отношение по проблема за защита на човешкия живот, природната среда и материалните имущества. У нас този период продължи твърде дълго. На миналогодишната среща на директорите на европейските доброволчески структури към Международната морска спасителна федерация (IMRF), БУЛСАР за пореден път не даде гласност на пренебреженителното отношение към доброволческите формирования у нас. Не го сторихме, водени от чувството за съпричастност към стремежът ни за членство в ЕС, надявайки се, че нещо ще се промени. Лъгали сме се. С последните си предложения МДПБА, вече окончателно определи доброволците като “наемници с временни трудови договори към общините”.

Създавайки базовите документи на дейността бе важно властта в лицето на МДПБА, да защити преди всичко репутацията на държавата, на структурата си, на отделните личности автори на проекто законите. Вместо това те представят неадекватни законопроекти. Безмилостната статистика сочи, че в сянката на всяка неуместно изписана технология или процедура при управление на кризи и при бедствия, стои потенциална гибел на хора, увреждане на околната среда, материални и духовно-морални щети. Когато матрицата на управленическата структура при кризи е грешна, много малко е нужно за да бъде “пуснат духа от бутилката” и сценария на някакъв инцидент да започне собствен живот, декориран с невероятни трагични образи. Типичен пример за  неадекватно поведението на някой държавни структури (без Министерството на външните работи и Прокуратурата), са действията им по време на случая с гибелта на кораб “Хера”, продължаващо и сега. Не ми се ще да повдигам булото и за инцидента свързан с гибелта на децата в река Лин. Създаването на тези отговорни правни инструменти преди всичко изисква научна обективност и обоснованост, които не могат да бъдат пренебрегнати или заобикаляни с андрешковски хитрувания. От световната история на дейността за обществена в т.ч. и транспортна безопасност се знае, че уставите, принципите, управлението на безопасността се пишат с кръв и пот и не всяко поколение получава лукса да съставя собствени текстове и да кове законни актове извън утвърдената практика. Понякога, както в случая се налага законотворците да се задоволяват със създаденото от хората преди тях.

По целия свят и у нас, доброволците са обичайно високо квалифицирани специалисти в съответната област, имат демократично установени принципи и правила вложени в уставите на сдруженията им. В исторически план например, доброволчески организации са извършвали морско спасяване, стотици години преди много от съвременните държавни национални служби да са били създадени. Днес почти цялото атлантическото крайбрежие на ЕС се осигурява само от доброволчески екипажи, а не от наемници.

Проучвайки внимателно предложенията за изменения и допълнения на ЗУК и новия предложен закон за защита при бедствия, констатираме, че има сериозни противоречия с някой принципни международни норми включително и относно доброволците. По отношение на доброволните формирования, предложенията са по зле конструирани дори от тези в познатата от миналото тоталитарна “Доброволна организация за съдействие на отбраната” (ДОСО), където имаше норми с много по демократичен доброволчески характер. Разработката на подобни правни инструменти задължително преминава през анализ и оценка на социално-екологично-икономическите базови фактори на създаваната система, защото е абсолютно задължително да има яснота за небходимия човешки, технически и финансов ресурс и висока, балансирана ефективност. Това у нас не се прави, по разни причини. Жалко, че мисловната матрица на авторите и вносителите на предлаганите нови закони е тотално сгрешена, а може би и опорочена.

 

3. Нашата страна има ли някакви международни ангажименти в тази сфера?

Да, има и то не един. С ратифицирането на международно-правни нормативни документи, България поема задължения към ООН и към други нейни органи. Без да имам притенции, че изброявам всички ще посоча: “Конвенцията по международно морско право-1982” (КММП-82), редица Резолюции и циркулярни документи за доброволческата дейност на ООН, “Женевските Червенокръстски конвенции-1949 г., с допълнителните протоколи към тях от 1977 г., “Конвенцията за защита човешкия живот по море” (СОЛАС) с нейните кодовете за безопасност и сигурност, “Конвенцията за хуманитарно търсене и спасяване” (САР-79), “Конвенцията за имущественно морско спасяване” (МКС-89), “Чикагската конвенция за гражданската авиация”. 2001 година бе обявена от ООН за година на доброволеца! Следваше предлаганите промени да са в правен синхрон и със “Закона за юридическите лица за нестопански цели” (ЗЮЛНЦ) отнасящ се за структури ангажирани изключително с обществено полезна дейност. В  Чл. 4. на  този закон е  посочено, че “държавата може да подпомага и насърчава тези дружества чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред, определени в съответните специални закони”. Видно е, че предлаганото законотворчество е в остър конфликт със специфични ангажименти на държавата по някой от упоменатите конвенции и националното законодателство. В това отношение Конституцията и други актове са категорични, че ако има разминаване на националните с международните норми, важат международните. Това не бива да ни успокоява, защото когато държавата е ратифицирала международни договори, създаването на нови национални, противоречащи на международните е дипломатически гаф, оценяван като подготовка за денонсиране, пренебрежение и/или най малкото неуважение към международното право! Точната и вярна архитектура, съдържание и хармоничност на предлаганите закони с международните документи, би създало условия за реално ефективно използване на целия национален човешки потенциал, спестяване на огромни средства, използвайки доброволци, вместо за издръжката на държавен апарат. По този начин се гарантира граждански контрол над дейността, отчитат се конкретните особености, нужди и свобода за обществено участие при изпълнение на най стария принцип в римското право-правото му да оказва помощ и да спасява.

БУЛСАР, като член на IMRF и нейният европейски директорат, ще даде гласност на проблема в публичното пространство на страните от ЕС. Епохата на всеобщо и безплатно доверие окончателно премина. Дванадесет години чакахме. Стига толкова. Ние загубихме вяра във волята на някой държавни институции да уредят тази дейност по съвременен начин, а те загубиха репутацията си.

 

4. Вашето отношение засяга основно морската същност на доброволческата дейност, но в предложенията не е ясно обозначено, че те се отнасят и за действия по море за защита при бедствия и кризи?

Ние не се водим от емоционални чувства и се стараем да разграничаваме спорното от безспорното, точното от неточното, защото в правната наука точния термин, мисъл и позиция са задължителни атрибути. Безспорно е, че територията върху която Република България упражнява пълен суверинитет, освен 110 хиляди кв.км. сухоземна площ включва още “вътрешни морски води” и “териториалното море”, както и “въздушното пространство” над тях. Това може да не се знае от децата, но хората претендиращи за създаване на “Единна спасителна система” (ЕСС) за територията на страната,  трябва да го знаят. В случаят “Територията на страната” не се използва като емоционален, а юридически термин и употребата му включва категорично и  морската част от територията ни. Освен това в предложенията е упоменат термина “търсене (издирване) и спасяване”, фраза която се ползва най вече в морските и авиационни конвенции и означава: “осъществяване в случай на бедствие на наблюдение, комуникация, координация и операции по търсене и спасяване и т.н., чрез използване на обществени и частни ресурси, в това число въздухоплавателни средства, кораби и други плавателни съдове и съоръжения”. Следователно, вносителите на предложенията за изменения са имали предвид и морската същност на проблема. Според нас следваше да се създаде “Единна национална система за координация на действията при кризи бедствия и инциденти”, при спазване приоритетите на отговорностите на различните родове спасителни центрове, а не ЕСС с централизирано, бих казал единолично ръководство.

 

5. Каква по същество е европейската практика в това отношение?

В световната (европейската в това число) морската същност на хуманитарното спасяване, се прилага коренно различен подход.  Например в Италия “Sociate Nasionale Salvamento (SNS), създадено през 1871 година е обществена доброволческа структура с около 65 хиляди участници, а от тях 2 (два) % са щатни! Във  Франция-(SNSM) има 99% доброволци и 1 (един) % щатни, а  10% от бюджета им е държавна субсидия. Турция-DDD само за осигуряване в Босфора има над 500 доброволци и 7 щатни служители т.е.съотношението е 98.8% към 1.2%; В Германия (DGzRS), 85 % към 15%;  Холандия (KNRM) с 180 годишна история има 900 доброволеца и 50 щатни служители т.е. около 5% и т.н. В  Руската държавна доктрина е отделено специално място за усъвършенстване на системата за “морско търсене и спасяване”, чрез взаимодействие на федералните органи на изпълнителна власт и осигуряване на държавна поддръжка за развитие и функционирането и. Извън Европа например ЮАР имат 680 доброволци и 16 души щатни, които обслужват в 10 минутна готовност, 54  спасителни катера, а годишния броят на спасените бедстващи в морето е около 600 души. Парламента на страната е разгледал нивото на успеваемост при спасителните операции и е гласувал допълнителен бюджет за нейното повишаване. Само преди броени дни (23 юни т.г.) се навършиха 67 години от създаването на морската доброволческа структура на САЩ. По този повод в приветствието си към тях, командващия на Бреговата охрана на САЩ–Адмирал Аллен, изрича трогателни думи за приносът на мъжете и жените доброволци, внесли своя дял за благото на отечеството си. Така постъпват в САЩ, държава с огромни финансови ресурси. Питам се, на къде сме тръгнали по проблемите на транспортната безопасност, природните бедствия и другите видове кризистни ситуации? Във всеки случай посоката не е към европейските и световни ценности. Категорично ясно е, че доброволците са основния стълб на световното хуманитарно спасяване, а ако има интеграция, тя следва да уважава териториалната компетентност и специфичност на родовете спасителни структури, но в никой случай не е композирана  по предлагания начин.

 

6. Какви са нуждите на България за осигуряване на добра защита при морски бедствия?

Ефективното спасително осигуряване на българското черноморско крайбрежие с отчитане на влияещите фактори, сравнено с необходимостта от човешки ресурс,  е около 200 души в денонощно дежурство и съответна материална база. Не са взети предвид ангажиментите към осигуряванетро на плажните зони от структурите на БЧК. Нека друг да пресметне колко биха били годишните разходи, за денонощно поддържане на такъв ресурс с държавни служители, вместо варианта използване на достатъчен брой доброволци плюс материално отговорни лица и “един файтон хора” за ръководство. Освен много сериозното спестяване на непреки държавни разходи, ефективността на българската морска система би се увеличила сериозно над сегашните 35 % успеваемост. У нас вече стана традиция на около 30 години, да се създава “морски спасително звено” към някоя структура в състав от около 120-150 души само държавни служители. След време бюрократите постепенно трансформират бройките под различен повод, последвано от създаване на нова структура в друго ведомство. За изтеклия десет годишен период бройките на отряда от 120-130 изпълнителен състав се смалиха и в момента са около 30-тина. Как биха могли те да изпълняват пълноценно задълженията си? През 1998 след като почти година държавната спасителна структура отказваше да изпълни функциите си за изваждането на потънал кораб в бургаското пристанище, след като Министърът на транспорта не можа да задължи и "транспортните си войски", бяхме поканени ние от БУЛСАР. Приложен бе същия принцип който в момента се подготвя. Последва назначаване с договори към държавната структура, превлечени бяха ресурси от ВМС и други организации и ликвидирахме последствията от катастрофата. Тъй като въпросът бе от особена важност за икономическите интереси на бургаския регион, ние приехме и предоставихме свое “нау-хау”. Тогава морската администрация към МТ “с чужда пита направи майчин помен”, но след това, вместо благодарност ни охулиха поради което, никога повече няма да допуснем да бъдем използвани като “мулета и наемници” в морското спасяване. В споменатия случаи с изваждането на потъналия кораб НСГЗ не взе никакво участие.

 

7. Каква място е отредено на БЧК в предлаганите проекто закони? Има ли пропуснати органи, коио биха могли да бъдат полезни?

На този въпрос най точно ще отговори БЧК. Принципно е  известно, че БЧК е  гражданска структура в обществена полза, с изключително голям международен авторитет. Ръководят се от свой Устав, с обявени основни хуманни принципи съгласно който извършват много дейности, но в случая ни интересува конкретно една от тях-“предотвратяване и оказване на помощ при нещастни случаи в планините и водните площи“, т.е фиксирана е териториалната им компетентност и тя в морето пред пред плажовете е до буйчетата на 100-тина метра навътре. Отговарят и за вътрешните водоеми, басейни и т.н., без да се опитват да навлиза в “териториалното море”. Освен това има специален закон за БЧК, който определя различни превилегии и облекчения. БУЛСАР в своя устав използва някой тяхни постановки, като сме подчертали изрично уважанието си към тяхния статут. БЧК има изградена система за обучение, дългогодишен опит и т.н. Когато става дума за “интегрирано спасяване” следва да се хармонизират програмите за обучение и тренировки. В тази област световното корабоплаване и авиация са много напред, като тематика, методика и реализация. Между другото преди 11 години ние искахме да станем структура на БЧК, но ръководството им ни отказа. По късно приценихме, че те постъпиха правилно, защото морското спасяване действително, не е лъжица за всяка уста. Мисля, че в предлаганите предложения за промени, ролята и мястото на БЧК следва да бъдат на много по високо ниво. Другите структурни ресурси като тези на Министерството на отбраната, респективно ВМС,  МВР “Гранична полиция”, трябва да по активно ангажирани. Те имат изключително важно място в морското спасяване, особенно при внезапни бедствия и катастрофи, а международната уредба, ясно упоменава че следва да се използва “целия подходящ национален ресурс”. Без сериозното участие на МО-ВМС, без МВР-ГП, без средствата на МТ и доброволческите формирования, не може да се говори за “интегриран спасителен процес”. Като изключвам ваденето или търсене на удавници по крайбрежието, не зная случай в който НСГЗ да е извършвала спасителни работи на море, докато ресурса на ВМС, ГП, МТ и БУЛСАР  самостоятелно или съвместно са участвали не веднаж в спасителни акции. 

 

8. Как се стигна до създаването на тези проекто закони?

Това което се предлага сега, не е изненада за нас. То бе закодирано в приветственото слово на г-жа Етем пред конференция по управление в извънредни ситуации и защита на населението в БАН - 10 ноември 2005 г. Проектите от една страна са продължение на погрешно заложените параметри още от първия проект, допълнени със стремеж за премахване на гражданския контрол, замяна на някой основополагащи принципи с единна командно административна система. На практика се прави опит МДПБА създадено като министерство с координиращи функции между различните родове структури при кризи и бедствия, да се превърне в “координатор на понататъшни действия на основание на стандартни процедури” (цитата е от предложението им). Разбирай да се превърне в ново силово министерство, със собствени структури, нещо от което въобще няма нужда и не бива да се допуска. Не ми е работа но ми се струва, че закона на Паркинсон при тях заработи перфектно. 

 

9.Бихте ли цитирали някой несъответствия и неудачни предложения?

 Както казах по горе има тотално грешна изградена структура, а цялостно изнасяне на несъответствията ще е скучно за читателите. Пълния анализ на проектите, тяхните  недостатъци от структурeн, организационен и управленически характер, са поместени в отделен подробен анализ. Някой бележки се отнасят за проекта за ЗУК, където целта е определена, като “управление при кризи”. Това не е цел, а инструмент за постигане на истинската цел спасяване на застрашен човешки живот, съхраняване на околна среда, материални и културни ценности; Доста от промените са насочени към процедурни и организационни въпроси, чийто място е в поднормативни актове. Този подход, обаче показва, че авторите се интересуват повече от организацията и управлението на финасовите ресурси, отколкото от създаването на хармонична система за гъвкава координация на човешкия и материален ресурс в екстремални ситуации; Казано е че закона “не се прилага във време на война, военно положение и инзвънредно положение”. Вписването на последните две състояния са абсурдни. Освен във война, ако в други ситуации е застрашен човешки живот, задължително се извършват действия за спасяване на бедстващи хора. В ЗЗБ пък не е посочено, че по време на война, спасяването няма задължителен характер. Това са азбучни истини заложени в международното и национално законодателство на много страни. В същия закон чл.3 (1) казва, че правото на защита има всяко лице. Това определение юридически е непълно, следва да се добави “независимо от от националната принадлежност или статуса на такова лице или обстоятелства, при които то е било открито”.  В ЗУК се предлага чл.7 да бъде отменен. Но в него има текстове за непрекъснатост на финансирането (т.6) и гарантиране на гражданския контрол (т.7.). “Непрекъснатост на финансиране” на дейността по нататък е заменено с “управление на финансирането” Едно значение има думата “непрекъснатост”, друго е “управление на ресурса”. Ето още един пример в който се вижда как радикално се променя смисълът на една точка от действащия закон след вмъкване в текста на  думата “на” и замяна на фразата “се задължават” с думата “възлагат”. Това засяга член 10 от ЗУК където: “чл. 10, т.10 Министерския съвет определя юридическите лица и едноличните търговци от национално значение, (на) които с оглед на тяхната дейност на територията на страната се задължават (възлага) да изготвят планове за управление при кризи, и им възлага изпълнението на функции по планиране, подготовка и провеждане на дейности при кризи;

Под юридически лица в текста се подразбират само търговски дружества, а другите? Те вече няма да бъдат “задължавани”, а ще им се “възлага”, но за това е нужен финансов ресурс, който ще бъде управляван от МДПБА и ще се раздава … по преценка, а не според непрекъсваем бюджетен процес. . За “другите” юридически лица-финансиране няма да има. Кръгът се затваря, а пътя за тотален контрол на ресурсите е отворен. Какъв граждански контрол, какви доброволни формирования, когато тук те са третирани като наемни работници на временен договор т.е наемници под прикритие. На всичко отгоре ангажиментите за договаряне, осигуряване и т.н се прехвърлят на общините. В този момент ми идва на ум знаменитата фраза на храбрия войник Швейк  “…тогава се намеси генералния щаб и загубихме войната”. Сериозно погледнато, като че някой се опитва да сметне целокупния български народ за глупаци, без да се замисли, че трябва да оцени собствените си достоинства именно през тази призма.

Това са само част от многото примери на недомислени (нежелани) промени в предлаганите законопроекти, различни от принципите и начините по който са конструирани световните специализирани структури. Специалистите се затрудняваме да проумеят всичките предложения, а си представям как депутатите, които ще приемат тези предложения, ще успеят да усетят тънките им нюанси. Принципно погледнато не са нужни два закона, те създават само излишни дублиращи структури. Според мен необходимо бе правилно и верно да се определи законовата рамка, посочване на отговорните органи в различните видове спасяване (на суша, море и въздух), да се обозначи организацията на наличните ресурси, средствата за комуникации, функциите по ефективно и компетентно координиране и управление на операциите, уточняване на процесите свързани с подобряване на организацията на спасителната дейност, както и планирането, сътрудничеството на национално ниво, при запазване ролята и отговорностите на различните координационни звена по видове (сухоземни, морски, въздухопавателни). Както съществуващите в ЗУК норми, така и предлаганите промени в новите закони са обременени, от тежка и мудна, няколко степенна бюрократична организационно-командна структура. Според предлаганата организация, при инцидент застрашаващ живота на хора, очевидецът следва да информира ГЗ на съответната община, той ще информира областната ГЗ, която предава съобщението на оперативния център на МДПБА. Дежурният в този център «приема и оценява информацията» и «на основата на стандартните оперативни процедури уведомяват компетентните части на ЕСС и координират по нататъшната дейност». В същия този чл.33 (1) на ЗЗБ, има още две процедури за изпълнение преди оказването на помощ! Спирам до тук, защото бедстващите може вече да са предали Богу дух, или както се казва във вица «Да влезе умрелия!». Но господа, става дума за човешки живот, ЕСС следва да спасява оцелели хора, а не трупове. Сигналът за бедствие, не бива да се пре-предава през няколко звена за вземане на решение и действия след това. Нивата на управление при бедствие следва да бъдат максимум две: Едното-Спасително-координационен център отговорен за района и второто-назначено отговорно лице на мястопроизшествието. Те ръководят операцията по спасяването, а ако преценят, че им е необходима допълнителна помощ, тя следва да им се предостави от ангажираните в системата други организационни звена, при това на същата степен на готовност и бързина. Според ЗЗД основните съставни части на ЕСС са НС«ГЗ», «Национална служба «Пожарна безопасност и защита на населението» (НСПБЗН) и «Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП). Отсъстват МО, няма ГП към МВР, няма БЧК и гражданските структури по признак на бедствието. При морски инцидент структурите които обичайно си сътрудничат са от МТ, МО, МВР ГО и БУЛСАР. Това не означава, че ГЗ е излишна, напротив, но в никой случай тя не е водеща при морски спасителни операции! В един инцидент край Дуранкулак, през февруари тази година, сигнал за бедствие бе получен в БУЛСАР, ние потърсих вертолетна подкрепа от ВМС, а в момента в този район нямаше морски единици на МТ, ВМС и ГП. Наш доброволец рибар с лодката си бе в района и използвайки GSM връзки го насочихме и спасихме бедстващия юноша. Всичко продължи не повече от 90 минути. Какво би станало, ако спасяването бе правено по мудните щабни канони на ЗЗД?

На много места в предложенията са включени дребнавости (отличителния знак, различни възнаграждения и други социални привилегии на служителите в ГЗ), чийто място е в някакво приложение към закона, а не в него. Освен това някой от предлаганите материалните стимули за служителите на ГЗ, не съответстват на общата социална трудова среда и ще създадат морален конфликт в някой подобни професии в други сектори на стопанския живот. Друг отличителен белег на предложенията е, че както и преди имената на авторите на проектите не са оповестени публично. Все пак почеркът им ги издава и определя като хора които боравят със познанията от епохата на съветска военно-доктринна нормативна архитектура от 80-те години на миналия век, поради което и в предложенията им се чувства тяхния дух. До сега нито веднаж, не бе извършено широко мащабно публично обсъждане на проектите по места. Разработките се създават в някакъв кръг от автори, определяни по незнайни признаци. Ако в Конгреса на САЩ, се внесе законопроект, на гърба на който не са поместени CV-тата на авторите, а компетентността им ако не кореспондира с проектите, последните се хвърлят в кошчето, а у нас може да бъдат приети от НС.

 

9. Има ли нещо което да Ви изненада?

Изненадата идва от факта, че освен предлаганите промени се пръква и нов-дублиращ функции “Закон за защита при бедствие”. За да се разбере кое налага създаването му трябва да се направят сравнения с досега действащото законодателство и да се види, накъде са ориентирани предложенията. Дали към по ефективна национална структура, намаляне непреките държавни разходи (разбирай щатове), или чрез разделяне на закона на един за кризи, а друг за бедствия, се постига скрито ново увеличение на държавните служители. В момента у нас те са около 130 хиляди, толкова колкото са и в Румъния, но съседката ни има три пъти по голямо население от нас. Освен това през последните десетина години броят на родните държавни труженици се е увеличил с 53 хиляди, т.е били са  около 80 хиляди и са се увеличили с около 75-80% ! Като им добавим още няколко хиляди какво ще стане? Колко още могат да издържат нещастните български данъкоплатци, при това лишени вече и от елементарно заложения граждански контрол над една хуманна дейност, която по света се управлява при масово използване на истински доброволчески човешки ресурс.

 

10. Какво представлява БУЛСАР ?

БУЛСАР е сдружение с идеална цел, с устав, регистрирано е и в Централния регистър на дружествата в обществена полза към Министерството на правосъдието. Сдружението е член на Международната морска спасителна федерация.. Има вече над десетгодишна история, оцеляваме без държавна подкрепа, но със сериозната помощ на мобилните оператори Мобил Тел, Глобул, Вива Тел, Кейбъл Тел, Тетра и други. Нямаме щатни служители, не получаваме възнаграждения от БУЛСАР, не ползваме средства за заплати или хонорари. Работим безвъзмездно на свой риск и отговорност. Освен на бедстващите в морето хора ние, никому друг не сме длъжни и се гордеем със своята свобода и независимост. Ние никога няма да се съгласим да ни третират като наемници, защото вярваме в хуманните идеали. Ако БУЛСАР получи правова и друга държавна подкрепа, както това се върши в страните от ЕС, уверявам Ви, че само за година-две, с помоща и на друг обществен и частен ресурс, във взаимодействие с учебните заведения във Варна и Бургас, ВМС, ГП, БЧК, Областните управи на Добрич, Варна и Бургас, хилядите рибари от Дуранкулак до Резово, ще създадем стройна пълноценна доброволческа морска структура, която няма да отстъпва на тези от ЕС, а ефективността на оцеляване при бедствия ще се увеличи “в пъти” и ще надмине 80 %. Особенно важна роля в такъв процес имат МТ. БУЛСАР заедно с “Асоциацията на черноморските общини” (АБЧО) и доброволческата морска спасителна асоциация на Турция (DDD), обмисляме идея за съвместни действия за усъвършенстване на крайбрежното морско спасяване. В комуникационно отношение имаме пълната подкрепа на мобилните оператори МобилТел, Глобул и ВиваТел, които ни предоставиха безплатен ресурс в собствените си мрежи. С неоценимата помощ на МобилТел и Техническия университет-Варна, към които се присъединиха Глобул и Вива Тел, създадохме наш “Морски спасително-координационен център”, на който може да ни завиждат доста други структури. В първите моменти при възникнали инциденти ние разгръщаме “вертуален спасително-координационен център”, т.е. ангажираните специалисти, не напускат домовете си, а чрез личната си информационна и комуникационна техника с която разполагаме, възлагаме частни задачи на всеки един и сме в непрекъсната мобилна и интернет връзка помежду си. Живеем в информационно общество и ползваме най съвременните методи и техника за комуникация, защото само така, може да се постигне съкращаване на времето и процедурите до “златния час” когато шансовете за оцеляването на бедстващите са най сериозни. Ползваме лични транспортни средства, преносими компютри, GPS-те си, подходящ софтуер за локализиране местоположението на малки плавателни съдове в морето, радиостанции в морския УКВ, приемници във въздухоплавателен радио чистотен диапазон и други средства, които ни помагат да бъдем в съответствие с най модерните прилагани методи при морски спасителни операции. В момента фирма ЕЛС-Варна строи за наши цели първия катер, който ще ни бъде предоставен за хуманитарно спасяване. Превантивно осигуряваме ветроходни и други подобни състезания, защото държавните структури са ги изоставили, а практиката показва, че малките плавателни съдове са най учзвими при екстемални условия.

За учебно-тренировъчна дейност на нашите млади доброволци–основно учащи се в навигационни и машинни факултети на варненските висши учебни заведения, сме подготвили подходящи програми по международни модел курсове. Фирма ”Астра пейджинг”, ни предостави безвъзмезден софтуер с който ще може да  дореализираме проекта си за изграждането на система за наблюдение на трафика на малките плавателни съдове по нашето крайбрежие. Мисля, че сме изпреварили по същество и във философия  предлаганите от МДПБА закони.

 

11. Какви средства според вас са били необходими за изработяване на този проект?

Не съм се занимавал с изчисления, но в своето приветствие на конференцията в София, Министър Емел Етем посочи една сериозна сума от 815 хил.лева за «Програма на Научно-координационен съвет за 2005 год. Между другото, тя спомена дословно и че “… конференция ще ни помогне да постигнем общо разбиране за същността на явленията, тяхната спицифика и повторяемост», каза също че «...Заедно ще изградим обща стратегия за реагиране при кризи», като обеща, че « …Всички които сме в тази зала … ще обсъдим приложението на ЗУК…”  Чудесни думи, без покритие, а може би това се е отнасяло само за определен кръг участници.

Усилията на държавата могат да бъдат много по-ефикасни, ако са подкрепени от неправителствени организации с достъп до технически и финансови ресурси. Неправителствените организации заедно с бизнеса и местните власти, са един от стълбовете, при формулирането и изпълнението на тази високо благородна дейност. Гражданските организации са обърнати с лице към конкретните потребности на различни уязвими групи. Те могат да предложат успешни модели, да мобилизират (не да назначават) местни ресурси за решаване на проблеми и предоставяне на тази социална услуга. Чрез законодателна подкрепа на държавата, истинските доброволчески формирования биха получили възможност да укрепят административния си капацитет и да решават социални проблеми на уязвимите групи в България. Това е пътят за дифиниране на държавната политика в борбата за защита от бедствия и при кризи.

-------------

* - “Първа международна черноморска доброволческа конфверенция по търсене и спасяване”–19/21 юли 2005, Варна ISBN-10:954-20-0347-1/-13:978-954-20-0347-2;  «Първа национална научно-практическа конференция по управление в извънредни ситуации и защита на населението”-10 ноември 2005, София ISBN-10:954-91827-1-1/-13:978-954-91827-1-2 ;

** “територията” на Р.България включва в себя си още вътрешните води, териториалното море и въздушното пространство над тях. Р.Българя упражнява пълен суверинитет, както е за земната част .